На 20 ноември 1989 г., преди точно 25 години, Организацията на обединените нации (ООН) приема историческата Конвенция за правата на детето. Това е най-широко признатият документ в историята на човешките права, ратифицирана от 194 страни по света.
„Тази дата не е просто един ден, а Конвенцията не е просто един документ. Това е денят, в който светът е направил своето обещание към децата по света: че ще неправи всичко до силите и възможностите си да утвърди и засили спазването на правата им“, отбелязват на днешния ден от Детския фонд на ООН – УНИЦЕФ. Това обещание не е само към някои деца, а към всички, и не е предназначено да гарантира някои от правата им, а всичките – да живеят и да растат, да учат, да бъдат чути, да достигнат пълния си потенциал на развитие, да бъдат защитавани от дискриминация и насилие.
„От 1989 г., когато бе приета Конвенцията за правата на детето, е налице огромен напредък по цял свят, включително в някои от най-бедните държави – като най-забележимото постижение е стремежът да се подсигури общодостъпно основно образование за всички деца. Това е предпоставка за нов свят на надеждата и възможностите за милиони деца по света“, пише в есе по повода генералният директор на организацията за образование и наука на ООН – ЮНЕСКО Ирина Бокова.
По думите й обаче има и още много работа по това да се осигури качествено образование за всички деца по света. „Глобалната образователна криза нарушава основни човешки права“, убедена е тя.
Въпреки усилията в последните две десетилетия и половина,
58 милиона деца по света са извън образователната система.
Други 250 милиона деца не могат да четат, пишат или смятат дори и след като са преминали основните класове. По-голямата част от това число продължават да бъдат момичетата, които в много общества са спирани от училище.
Особено уязвими в момента са и децата, които се намират в ситуации на конфликт. Това са 28 милиона момчета и момичета в Ирак, Сирия, Южен Судан и в много други страни, засегнати от война, които са принудени да бягат от дома си, а училищата им са мишени за атаки.
„Може да изглежда, на първо четене, че е неуместно да се говори за образование, когато много деца и техните семейства всъщност се борят за живота си. Но истината е, че разпадът на образователната система води и до разпад на цялостното общество“, смята Бокова и дава примери с Ирак, където недостатъчните инвестиции в образование през последните 10 години са оставили 20% от населението неграмотно, и с Южен Судан, където „властелините на войната нахлуват направо в класните стаи, за да вербуват деца воини“.
„Най-ефективният начин да се борим с екстремизма е като първо се преборим с невежеството, което го подхранва. Това означава, че образованието трябва да се интегрира във всички миротворчески процеси – още от самото начало“, настоява генералният директор на ЮНЕСКО. По думите й обаче
няма смисъл да се строят нови училища,
ако те стават мишени на боевете или терени за набиране на нови екстремисти. В момента голямата част от оскъдните средства, предназначени за образование от хуманитарната помощ – 2% – се харчат именно за изграждането на нова инфраструктура, която много бързо се разрушава отново. Вместо това трябва да се наблегне на качеството на преподаването и на методите на оценка на наученото, убедена е Бокова.
„Повече от всякога са децата, доживели петия си рожден ден.
Повече са ваксинираните деца срещу болести като детски паралич, който е почти ликвидиран. Повече деца се възползват от по-добър достъп до образование, санитарна инфраструктура, вода и храна. Повече младежи са ангажирани с проблемите, засягащи собствения им живот и имат своя роля в определянето на собственото им бъдеще“, пише и изпълнителният директор на УНИЦЕФ Антъни Лейкв своето обръщение за годишнината на Конвенцията.
В същото време обаче, вглеждането в статистиката от различни точки на света показва и продължаващи тревожни нарушения на правата на децата и жестоко предателство на детските надежди и мечти за по-добър живот. „Не можем да твърдим, че правата на децата се спазват, когато
17 000 деца на възраст под 5 години умират всеки ден
главно по причини, които можем да предотвратим. Когато момиче в Афганистан е държано вкъщи и не ходи на училище, за да изпълнява домакински задължения, докато братята й се образоват. Когато майка в Пакистан няма достъп до обикновена ваксина срещу детски паралич за детето си, защото живеят в отдалечен район. Когато приблизително едно от четири американски деца живее в бедност. Когато деца биват откъсвани от семействата им, мобилизирани във въоръжени групи и принуждавани да се сражават и умират за каузи, които едва ли могат да проумеят“, изброява Лейк.
„Тези деца са бъдещите лидери на своите общности, бъдещите лекари и новатори, мечтатели и хора на действието. Как ще възприемат те света и отговорността си към този свят? Ако собствените им права са нарушени, как ще се научат на уважение към правата на другите, което е в основата на гражданския дълг и гражданството?“, пита генералният директор на УНИЦЕФ и настоява, че отговорите трябва да се търсят упорито, особено на годишнина като днешната.
„Инвестирането в децата в най-неравностойно положение е стратегически императив за всички нас“, смята Антъни Лейк.
Инвестициите в здравето, прехраната, закрилата и оцеляването на децата увеличава продължителността на живота на поколенията, а всяка допълнителна година живот се равнява на 4% увеличение на икономическото производство на една нация. Всяка допълнителна година училищно обучение пък е равна на около 10% ръст на потенциалните доходи. Затова дългът към децата е и дълг към бъдещето на целия свят, уверен е директорът на УНИЦЕФ.
Източник: Дневник